На 4 декември православната църква чества паметта на света великомъченица Варвара. Тя е

На 4 декември православната черква празнува паметта на света великомъченица Варвара. Тя е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в страдания от ръката на личния си татко.

В националните показа Варвара и сестра ѝ Сава, празнува на на 5 декември, са двете сестри на свети Никола.

Поверия за празника

Широко публикувано е поверието, че света Варвара е настойничка на детските заболявания и изключително шарката, която в предишното е била тежка и даже смъртоносна болест. Представата за нея е като за грозна, куца и разчорлена остаряла баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват. За здраве и за омилостивяване на заболяванията, да бъде отнесена далеко Баба Шарка, дамите месят пресни погачи, подготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.

Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си – има вяра се, че която завоюва, ще се омъжи първа през годината.

Друг бит гласи, че дамите би трябвало да сварят царевица в подсладена със захар вода, а по-късно да прибавят в нея стафиди и орехи. Поверието е, че зърната на царевицата резервират силата на слънцето и който хапне от нея, ще се радва на здраве през новата година. 

В някои региони на страната като Добруджа да вземем за пример, имало остарял бит още вечерта преди празника да се постави софра за Баба Шарка, както я наричали, написа " Аз дамата ". На масата се слагала купа с мед, съд с вода и забрадка, с цел да се нахрани и изкъпе Баба Шарка, и да не закача децата, да ги пази от заболявания.

Популярен бил и още един обред за празника – да се подготви вариво и домашна погача, и да се раздава от тях на съседите, с цел да бъде здрава и плодородна годината.